facebook_pixel

ДОМАТИ-биологични особености и изисквания

         Домати

             

БОТАНИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ

Доматите са едногодишни растения.

Кореновата система е добре развита, с обособен централен ко-
рен и множество по-слабо развити странични корени, чието нарастване
се засилва при прекъсване на централния корен при пикирането на раз-
сада или при засаждането на растенията на постоянно място.

Основната част от кореновата система се разполага на дълбочина
от 10 до 40 см. Някои корени в зависимост от технологията на отглеждане
и почвените условия могат да проникват на дълбочина до 150 см.

Сгъбло. То е тревисто, като е вдървесинено само в основата си. Ето
защо, оставено без опора, поляга. Покрито е с нежни власинки в различ-
на степен според вида и сорта. От пазвите на листата му излизат разкло-
нения, наречени колтуци. Височината му е генетично обоснована и по този
признак доматите се групират на високостъблени (индетерминантни) и
нискостъблени (детерминантни)към която група могат да се отнесат и
полудетерминантните домати. Към първата група принадлежат сортове-
те с неограничен растеж. При нашите условия според технологията на
отглеждане стъблото на тези сортове може да достигне над 2 м. В оран-
жериите то достига още по-голяма височина. Към втората група принад-
лежат сортовете, чието стъбло е 60 – 70 ст и завършва на върха със съц-
ветие. Разклоненията, образувани по него, са по-къси и завършват расте-
жа си бързо, със съцветие на върха. Съществува и трета група домати –
щамбови, които имат по-дебело стъбло с къси междувъзлия, с ограничен
или с неограничен растеж.

 

Стъблото на доматите, особено в основата си, при покриване с рох-
кава и влажна почва лесно образува адвентивни корени. Тази биологична
особеност се използува за постигане на по-мощно развитие на коренова-
та система и когато тя е повредена от болести или от неприятели.

Разклоненията по стъблото при пълно развитие придават храсто-
видна форма на растенията. За да се направлява растежът на стъблото,
най-често разклоненията по него се отстраняват, когато достигнат дъл-
жина 4 – 6 см. Понякога най-горното разклонение се оставя да се развива
свободно. От него може да се възстанови растежът, ако стъблото е спря-
ло нарастването си преждевременно. Разклоненията може да се използу-
ват и за получаване на допълнителен брой съцветия и плодни чепки (кит-
ки), като се оставят по единично в горната или в долната част на стъбло-

то. Това обаче изисква допълнителни грижи и създаване на оптимални
условия за растенията.

Листа. Те са сложни, съставени са от листни дялове и междинни
странични листчета. Периферията им е нарязана в различна степен. По
листата в по-голяма степен, отколкото по стъблото се наблюдават нежни
власинки, които отделят светлокафява до жълта секреция. Тя има специ-
фична за доматите миризма и се отделя по-силно при допир или при мани-
пулации по време на отглеждането им.

Съцветия. Разположени са през 1 – 2 листа при нискостъблените
сортове и през 3 листа при високо стъблените. Първото съцветие се обра-
зува след 6-и – 7-и лист. По устройство съцветията биват прости, междин-
ни и сложни. Те са сортов признак, който се променя незначително глав-
но под влияние на хранителния режим. Простите съцветия са предпостав-
ка за дружност при формирането и узряването на плодовете. Предпочи-
тат се за получаване на по-изравнени по едрина плодове, а също и при
еднократно прибиране на доматите.

Цветове. Те са двуполови. Закрепени са с къса дръжчица с колянце
върху оста на съцветието. Има сортове без колянце на плодната дръжчи-
ца (тип джоинтлест), което улеснява прибирането на плодовете.

Нормално устроените цветове имат 6 чашелистчета, 6 венчелистче-
та, 6 тичинки и плодник. Венчелистчетата са сраснали в основата помеж-
ду си, а също и с тичинките и обгръщат под форма на гърненце плодника
и близалцето. При внимателно подръпване на отделно венчелистче може
да се отделят всички тичинки и цялото венче, без да се повредят плодни-
кът и близалцето. Тази особеност в устройството и биологията на цъфте-
жа се използува при кастрирането на доматовите цветове за получаване
на хибридни семена чрез изкуствено опрашване.

то. Това обаче изисква допълнителни грижи и създаване на оптимални
условия за растенията.

Листа. Те са сложни, съставени са от листни дялове и междинни
странични листчета. Периферията им е нарязана в различна степен. По
листата в по-голяма степен, отколкото по стъблото се наблюдават нежни
власинки, които отделят светлокафява до жълта секреция. Тя има специ-
фична за доматите миризма и се отделя по-силно при допир или при мани-
пулации по време на отглеждането им.

Устройството на листата е характерен признак и служи като важен
показател при инспекцията (апробацията, преценка) на сортовете. Хр.
Даскалов (1949) въз основа на продължителни изследвания стига до зак-
лючението, че при отглежданите у нас домати се срещат 6 типа листа:
гасегтидегит, сегаз^огте, куртовски, холандски, картофен и пловдивски.
По-специфично са устроени картофения тип листа. Те са по-компактни, с
къси дръжки. Листните дялове са почти приседнали, по-целокрайни; меж-
динни листчета няма. С такъв тип листа най-често са някои щамбови сор-
тове домати, които имат по-прибран хабитус.

Съиветия. Разположени са през 1 – 2 листа при нискостъблените
сортове и през 3 листа при високо стъблените. Първото съцветие се обра-
зува след 6-и – 7-и лист. По устройство съцветията биват прости, междин-
ни и сложни. Те са сортов признак, който се променя незначително глав-
но под влияние на хранителния режим. Простите съцветия са предпостав-
ка за дружност при формирането и узряването на плодовете. Предпочи-
тат се за получаване на по-изравнени по едрина плодове, а също и при
еднократно прибиране на доматите.

Цветове. Те са двуполови. Закрепени са с къса дръжчица с колянце
върху оста на съцветието. Има сортове без колянце на плодната дръжчи-
ца (тип джоинтлест), което улеснява прибирането на плодовете.

Нормално устроените цветове имат 6 чашелистчета, 6 венчелистче-
та, 6 тичинки и плодник. Венчелистчетата са сраснали в основата помеж-
ду си, а също и с тичинките и обгръщат под форма на гърненце плодника
и близалцето. При внимателно подръпване на отделно венчелистче може
да се отделят всички тичинки и цялото венче, без да се повредят плодни-
кът и близалцето. Тази особеност в устройството и биологията на цъфте-
жа се използува при кастрирането на доматовите цветове за получаване
на хибридни семена чрез изкуствено опрашване.

 

В устройството на цвета се срещат отклонения: намален или увели-
чен брой цветни части или липса на някои от тях. Понякога близалцето
излиза над тичинките (лонгистилия) – признак, който улеснява изкустве-

ното опрашване, без да е необходимо кастриране, но и увеличава въз-
можността за кръстосано опрашване с други сортове.

Тичинките са продълговати, с две издутини от вътрешната страна,
които са силно хигроскопични. Те се разпукват надлъжно при узряване
на полена. Поленът представлява светложълти зърна. Наблюдаван под
микроскоп, фертилният и жизнен полен има светлочервен цвят, а стерил-
ния – бледо розов и бял цвят. Напоследък с оглед на хетерозисното се-
мепроизводство селекцията се насочва към създаване на мъжко стерил-
ни линии и форми, като се прилагат различни мутагенни фактори.

Плодникът е многогнезден, горен. Има корелация между устройст-
вото на плодника, на близалцето и на плода. Това позволява да се опреде-
ля формата на плода още по време на цъфтежа.

Цъфтежът при доматите продължава през цялата вегетация, ако
чрез прекършване на стъблото не се спре образуването на нови съцве-
тия. Според сорта цветовете в едно съцветие преминават през всички
фази и прецъфтяват за около 15 дни. При ниска относителна влажност (55
– 60%) и слънчево, топло време, поленът се отделя най-интензивно след 10
часа. Той попада върху близалцето, прораства по стълбчето и опложда
семепъпката, разположена в плацентата на всяко гнездо на плодника.
Ресептивността на близалцето се запазва няколко дни, а жизнеността на
полена е най-висока 1 – 2 дни след пълното отваряне на цветовете .

Тези особености в цъфтежа и опрашването се използуват
при хетерозисното семепроизводство.

Доматите са типично самоопрашваща се култура. Само при налич-
ност на лонгистилия и сухо и топло време може по изключение да има
отделни случаи на кръстосано опрашване. Цветовете не се посещават от
пчели и други насекоми, а само от трипсове, които ги обитават и спома-
гат в известна степен за самоопрашването.

Плод. Той е ягода, съставена от плацента, семена и перикарп. В пла-
центата се съдържат специфични вещества, които потискат поникването
на семената. При нормални условия всички части на плодника нарастват
равномерно, а плодовете са плътни, с типична за сорта едрина, форма,
оцветяване, плътност и вкус. Масата на плода варира силно. Плодовете с
маса от 25 – 30 до 50 – 60 g са дребни, с маса от 80 до 100 g са средно едри.
а с маса над 100 -120 g – едри, a също и сортове с много едри плодове – над 700-800g.

Повърхността на плодовете бива гладка, по-слабо или по-силно ръ-
беста, а оцветяването варира от интензивно червено до розово и жълто.
Интензивно червено оцветените домати съдържат повече багрилно вещес-
тво ликопин, а жълто-оранжевите – бета-каротин. Напоследък вниманието
е насочено към създаването и внедряването на сортове с по-високи стой-
ности на бета-каротин като Каробета и др. С оглед на пазарния вид на
плодовете и на по-високия процент на използваемост се предпочитат пло-
дове с равномерно оцветяване, без зелен пръстен около дръжката и без
напукване.

При напречен разрез на плода се установява броят на гнездата му,
развитието и оцветяването на плацентата, наличността на кухини и коли-
чеството на семената. Многогнездовите (многокамерните) плодове се
предпочитат поради по-голямата им транспортабилност. Появата на ку-
хини е свързана най-често с нарушаване на хранителния режим или с не-
правилната употреба на растежните регулатори, при което се задържа
нарастването на плацентата, а се стимулира нарастването на перикарпа.

За качеството на доматите от значение е и тяхната консистенция,
съдържанието на сухо вещество, на захари, витамин С и органични кисе-
лини. Висококачествените плодове имат плътна консистенция (без изти-
чане на сок при разрез), сухо вещество над 5 – 6%. високо съдържание на
захари, киселини (съответно 2,5 – 3 % и 0,4 – 0,5 %) и витамин С (20 – 40 тд
%). също и на каротин, витамин Вг и др.

Семе. Семената са плоски, закръглени и слабо заострени от едната
страна. Оцветени са кремаво белезникаво, но се срещат мутантни форми
с по-светли до кафяви семена. Семената са покрити с гъсто разположени
белезникави власинки. Има създадени сортове, чиито семена не са овла-
сени. Това улеснява засяването им. Съществува корелация между едри-
ната на семето и на плода. При селекционираните сортове в един плод се
съдържат около 200 семена. Абсолютната маса на семето е средно около
3 д. Кълняемостта се запазва 4 – 5 години.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Жизнените процеси в доматовите растения, както при всички други
зидове, протичат при определен агроекологичен комплекс. За да се опти-
иизира той и да се получат високи и качествени добиви, трябва да се поз-
нават филогенезата на растенията и придобитите признаци и изисквани-
ята под влияние на селекционния процес.

Изисквания към топлината. Доматите са топлолюбива култура. Спо-
ред В. И. Эдельщтейн (1953) оптимална температура на въздуха за расте-
жа и плододаването им е 22 – 25° С. При температура под 10′ С растежът
спира, а при под 15°С се нарушават цъфтежът и плодообразуването. Рас-
тенията измръзват при -1С, но при закаляването им в разсадна фаза те
понасят успешно краткотрайно понижаване на въздушната температура
до-2, -3°С. Негативно влияят върху растенията и много високите температури                                                 (над 35° С), а също и сухите и топли ветрове през лятото.

Високи са изискванията на доматите и към температурата на поч-
вата. За да се развиват хармонично кореновата система, стъблото и осо-
бено репродуктивните органи, тя трябва да бъде с 2 – Зс С по висока от
температурата на въздуха. Разликата между дневните и нощните темпе-
ратури на въздуха са в граници, не по-големи от 7 – 8°С в полза на дневни-
те. В облачни дни дневните температури са малко по-ниски, отколкото в
слънчеви дни.

Регулирането на температурата с оглед биологичните изисквания
на доматите се осъществява изключително при отглеждането на разсад и
на плододаващи растения в култивационни съоръжения. На открити пло-
щи това се постига ограничено чрез срока на засяване и засаждане, чрез
редовно разрохкване на почвата за засилване акумулирането на топлина
от слънчевото греене и др.

Срещу осланяване и измръзване на растенията се прилага задимя-
ване и фино оросяване, а на малко площи – временно покриване с изола-
ционни материали.

Изисквания към светлината. Доматите са типично светлолюбива
култура. При наличност на останалите фактори за протичане на жизнени-
те процеси фотосинтезата е най-интензивна при 30 000 – 32 000лукса .                                                                Най-ускорено нарастване на вегетативните и репродуктив-
ните органи се наблюдава при по-къс ден. Според Хр. Даскалов (1949) по
отношение на фотопериодизма доматите са култура на късия (12-часов)
ден, но се развиват добре и при по-дълъг (до 14-15 часа).

Светлината е необходима през цялата вегетация на доматите, осо-
бено след поникването и формирането на генеративните органи. Недос-
татъчната светлина през тези фенофази води до изнежване и изтегляне
на разсада, до изресяване на цветовете и недоразвитие на завръзите.

При нашите условия през лятото доматите попадат под влияние на
прекомерна слънчева радиация, която води до прегряването им. Тогава
също се получават смущения в растежа и в плододаването им.

Възможностите за регулирането на светлинния режим са малки. По-
вече този фактор може да се направлява по време на разсадопроизводс-
твото през зимата в култивационните съоръжения чрез поддържане на
покривните плоскости чисти, по-рядка сеитба, пикиране на разсада на по-
големи разстояния, стелажното отглеждане и др. Допълнителното осве-
тяване от 4 – 6 часа при разсадна фаза води до положителен биологичен и
стопански ефект.

При полски условия прегряването на доматите може да се намали
незначително чрез самозасенчването им при по-гъсто отглеждане; чрез
насищане на приземния въздух с повече водни пари с помощта на дъжду-
ване и отглеждане на кулисни растения.

Изисквания към водния режим. Доматите имат големи изисквания
към водния режим, независимо че кореновата им система е сравнително
добре развита. Това се отнася особено при отглеждането им в страни със
сухо и топло лято и често засушаване през пролетта и лятото. У нас ефек-
тивно доматопроизводство може да се осъществи само когато растения-

та се отглеждат при редовно поливане. Редица изследвания показват, че                                                         през периода от засаждането
или поникването на средно ранните домати до плодообразуването опти-
малната предполивна влажност на почвата е около 70 % о ППВ. С навли-
зане на растенията във фаза плодообразуване необходимостта от вода
нараства и почвената влажност трябва да бъде не по-ниска от 80 % от
ППВ. Изследванията върху влиянието на нарушения воден режим чрез
прескачане на една или на повече поливки върху добива и качеството на
доматите разкриват някои възможности за намаляване на напоителната
норма, която обикновено е около 350 м3 вода на декар. Най-подходящо е
да се отнеме поливка преди навлизане на растенията във фаза на цъфтеж
или в края на беритбения период. Нарушаването на равномерното снаб-
дяване на растенията с вода по време на масовия цъфтеж и на беритбите
предизвиква окапване на младите завръзи. Плодовете, навлезли във фаза
на зреене, се напукват и по-силно се повреждат от върхово гниене.

По отношение на относителната влажност на въздуха изискванията
на доматите са по-малки. Установено е, че жизнените процеси и особено
цъфтежът и плодообразуването протичат най-правилно, когато тя е меж-
ду 55 и 70 %. Извън тези граници влажността на въздуха влошава рязко
опрашването и оплождането на цветовете. Прекомерно влажният въздух
е предпоставка за развитието на опасни гъбни болести по доматите

, а сухият – за развитието на акари .

Изследванията върху начините на поливане и направляване на вод-
ния режим на почвата очертават известни предимства на гравитационно-
то, а напоследък и на капковото напояване. За да се постави на строго
научни основи, поливният режим в големите масиви се направлява от еко-
логични компютри, като се използува научна информация за параметри-
те на факторите на околната среда и за биологичните изисквания на до-
матите през отделните фази на тяхното развитие .

Изисквания към почвата. Доматите не са много взискателни към
почвата. При осигуряване на необходимите хранителни вещества и на
необходимата влажност те може да се отглеждат както на леки песъчли-
ви, така и на тежки глинести почви. Най-подходящи за тях обаче са аери-
раните и богати с хумус глинесто-песъчливи почви с плътност 1,2 -1,4 г/
см3 . Леките песъчливи почви, богато наторени с орга-
нични торове са отлични за ранното полско производство, а тежките и
влагоемни – за средно ранното и късното.

Изисквания кьмхранителния режим. От хранителните елементи, ко-
ито растенията извличат от почвата, най-голямо значение имат калият,
азотът и фосфорът .

Доматите се развиват най-добре, когато органичното вещество в
почвата е над 1,5 – 2 %, а реакцията на хранителния разтвор – слабо кисе-
ла (рН 5,6 – 6,6). Добрата запасеност на почвата с фосфор (40 – 60 мг. на
100 г. почва) подобрява формирането на генеративните органи и ускорява
зреенето на плодовете. Азотът в доза 8 -10 мг на 100 г почва е жизнено
необходим за растежните процеси, в т.ч. и за растежа на плодовете, а
калият в доза 30 – 40 мг на 100 г почва е необходим за по-активна фото-
синтеза и формиране на по-плътни плодове, особено през периоди с по-

вече валежи и по-слабо слънчево греене. Калцият е необходим за регули-
ране на pH и спомага за по-интензивното оцветяване на плодовете.

Регулирането на хранителния режим при доматите, както и при ос-
таналите култури става въз основа на данни от агрохимични анализи на
почвени проби. За целта се прилага научнообоснована методика.

Изисквания към предшественика. Доматите имат големи изисква-
ния към предшественика, независимо че притежават значителна самопо-
носимост. На малки площи те може да се отглеждат
години наред на една и съща площ, особено при ежегодна употреба на
оборски тор. При масовото производство с прилагане на промишлени тех-
нологии изборът на предшественик е един от основните моменти. От пред-
шественика се изисква да оставя почвата чиста от патогени и от плевели.
Затова най-подходящи предшественици за доматите са пшеницата, ече-
микът, бобовите и тиквовите култури.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *