Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/agromag/public_html/wp-content/plugins/pixelyoursite-pro/includes/functions-helpers.php on line 126
ДОМАТИ-биологични особености и изисквания | Агрощит

ДОМАТИ-биологични особености и изисквания

         Домати

             

БОТАНИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ

Доматите са едногодишни растения.

Кореновата система е добре развита, с обособен централен ко-
рен и множество по-слабо развити странични корени, чието нарастване
се засилва при прекъсване на централния корен при пикирането на раз-
сада или при засаждането на растенията на постоянно място.

Основната част от кореновата система се разполага на дълбочина
от 10 до 40 см. Някои корени в зависимост от технологията на отглеждане
и почвените условия могат да проникват на дълбочина до 150 см.

Сгъбло. То е тревисто, като е вдървесинено само в основата си. Ето
защо, оставено без опора, поляга. Покрито е с нежни власинки в различ-
на степен според вида и сорта. От пазвите на листата му излизат разкло-
нения, наречени колтуци. Височината му е генетично обоснована и по този
признак доматите се групират на високостъблени (индетерминантни) и
нискостъблени (детерминантни)към която група могат да се отнесат и
полудетерминантните домати. Към първата група принадлежат сортове-
те с неограничен растеж. При нашите условия според технологията на
отглеждане стъблото на тези сортове може да достигне над 2 м. В оран-
жериите то достига още по-голяма височина. Към втората група принад-
лежат сортовете, чието стъбло е 60 – 70 ст и завършва на върха със съц-
ветие. Разклоненията, образувани по него, са по-къси и завършват расте-
жа си бързо, със съцветие на върха. Съществува и трета група домати –
щамбови, които имат по-дебело стъбло с къси междувъзлия, с ограничен
или с неограничен растеж.

 

Стъблото на доматите, особено в основата си, при покриване с рох-
кава и влажна почва лесно образува адвентивни корени. Тази биологична
особеност се използува за постигане на по-мощно развитие на коренова-
та система и когато тя е повредена от болести или от неприятели.

Разклоненията по стъблото при пълно развитие придават храсто-
видна форма на растенията. За да се направлява растежът на стъблото,
най-често разклоненията по него се отстраняват, когато достигнат дъл-
жина 4 – 6 см. Понякога най-горното разклонение се оставя да се развива
свободно. От него може да се възстанови растежът, ако стъблото е спря-
ло нарастването си преждевременно. Разклоненията може да се използу-
ват и за получаване на допълнителен брой съцветия и плодни чепки (кит-
ки), като се оставят по единично в горната или в долната част на стъбло-

то. Това обаче изисква допълнителни грижи и създаване на оптимални
условия за растенията.

Листа. Те са сложни, съставени са от листни дялове и междинни
странични листчета. Периферията им е нарязана в различна степен. По
листата в по-голяма степен, отколкото по стъблото се наблюдават нежни
власинки, които отделят светлокафява до жълта секреция. Тя има специ-
фична за доматите миризма и се отделя по-силно при допир или при мани-
пулации по време на отглеждането им.

Съцветия. Разположени са през 1 – 2 листа при нискостъблените
сортове и през 3 листа при високо стъблените. Първото съцветие се обра-
зува след 6-и – 7-и лист. По устройство съцветията биват прости, междин-
ни и сложни. Те са сортов признак, който се променя незначително глав-
но под влияние на хранителния режим. Простите съцветия са предпостав-
ка за дружност при формирането и узряването на плодовете. Предпочи-
тат се за получаване на по-изравнени по едрина плодове, а също и при
еднократно прибиране на доматите.

Цветове. Те са двуполови. Закрепени са с къса дръжчица с колянце
върху оста на съцветието. Има сортове без колянце на плодната дръжчи-
ца (тип джоинтлест), което улеснява прибирането на плодовете.

Нормално устроените цветове имат 6 чашелистчета, 6 венчелистче-
та, 6 тичинки и плодник. Венчелистчетата са сраснали в основата помеж-
ду си, а също и с тичинките и обгръщат под форма на гърненце плодника
и близалцето. При внимателно подръпване на отделно венчелистче може
да се отделят всички тичинки и цялото венче, без да се повредят плодни-
кът и близалцето. Тази особеност в устройството и биологията на цъфте-
жа се използува при кастрирането на доматовите цветове за получаване
на хибридни семена чрез изкуствено опрашване.

то. Това обаче изисква допълнителни грижи и създаване на оптимални
условия за растенията.

Листа. Те са сложни, съставени са от листни дялове и междинни
странични листчета. Периферията им е нарязана в различна степен. По
листата в по-голяма степен, отколкото по стъблото се наблюдават нежни
власинки, които отделят светлокафява до жълта секреция. Тя има специ-
фична за доматите миризма и се отделя по-силно при допир или при мани-
пулации по време на отглеждането им.

Устройството на листата е характерен признак и служи като важен
показател при инспекцията (апробацията, преценка) на сортовете. Хр.
Даскалов (1949) въз основа на продължителни изследвания стига до зак-
лючението, че при отглежданите у нас домати се срещат 6 типа листа:
гасегтидегит, сегаз^огте, куртовски, холандски, картофен и пловдивски.
По-специфично са устроени картофения тип листа. Те са по-компактни, с
къси дръжки. Листните дялове са почти приседнали, по-целокрайни; меж-
динни листчета няма. С такъв тип листа най-често са някои щамбови сор-
тове домати, които имат по-прибран хабитус.

Съиветия. Разположени са през 1 – 2 листа при нискостъблените
сортове и през 3 листа при високо стъблените. Първото съцветие се обра-
зува след 6-и – 7-и лист. По устройство съцветията биват прости, междин-
ни и сложни. Те са сортов признак, който се променя незначително глав-
но под влияние на хранителния режим. Простите съцветия са предпостав-
ка за дружност при формирането и узряването на плодовете. Предпочи-
тат се за получаване на по-изравнени по едрина плодове, а също и при
еднократно прибиране на доматите.

Цветове. Те са двуполови. Закрепени са с къса дръжчица с колянце
върху оста на съцветието. Има сортове без колянце на плодната дръжчи-
ца (тип джоинтлест), което улеснява прибирането на плодовете.

Нормално устроените цветове имат 6 чашелистчета, 6 венчелистче-
та, 6 тичинки и плодник. Венчелистчетата са сраснали в основата помеж-
ду си, а също и с тичинките и обгръщат под форма на гърненце плодника
и близалцето. При внимателно подръпване на отделно венчелистче може
да се отделят всички тичинки и цялото венче, без да се повредят плодни-
кът и близалцето. Тази особеност в устройството и биологията на цъфте-
жа се използува при кастрирането на доматовите цветове за получаване
на хибридни семена чрез изкуствено опрашване.

 

В устройството на цвета се срещат отклонения: намален или увели-
чен брой цветни части или липса на някои от тях. Понякога близалцето
излиза над тичинките (лонгистилия) – признак, който улеснява изкустве-

ното опрашване, без да е необходимо кастриране, но и увеличава въз-
можността за кръстосано опрашване с други сортове.

Тичинките са продълговати, с две издутини от вътрешната страна,
които са силно хигроскопични. Те се разпукват надлъжно при узряване
на полена. Поленът представлява светложълти зърна. Наблюдаван под
микроскоп, фертилният и жизнен полен има светлочервен цвят, а стерил-
ния – бледо розов и бял цвят. Напоследък с оглед на хетерозисното се-
мепроизводство селекцията се насочва към създаване на мъжко стерил-
ни линии и форми, като се прилагат различни мутагенни фактори.

Плодникът е многогнезден, горен. Има корелация между устройст-
вото на плодника, на близалцето и на плода. Това позволява да се опреде-
ля формата на плода още по време на цъфтежа.

Цъфтежът при доматите продължава през цялата вегетация, ако
чрез прекършване на стъблото не се спре образуването на нови съцве-
тия. Според сорта цветовете в едно съцветие преминават през всички
фази и прецъфтяват за около 15 дни. При ниска относителна влажност (55
– 60%) и слънчево, топло време, поленът се отделя най-интензивно след 10
часа. Той попада върху близалцето, прораства по стълбчето и опложда
семепъпката, разположена в плацентата на всяко гнездо на плодника.
Ресептивността на близалцето се запазва няколко дни, а жизнеността на
полена е най-висока 1 – 2 дни след пълното отваряне на цветовете .

Тези особености в цъфтежа и опрашването се използуват
при хетерозисното семепроизводство.

Доматите са типично самоопрашваща се култура. Само при налич-
ност на лонгистилия и сухо и топло време може по изключение да има
отделни случаи на кръстосано опрашване. Цветовете не се посещават от
пчели и други насекоми, а само от трипсове, които ги обитават и спома-
гат в известна степен за самоопрашването.

Плод. Той е ягода, съставена от плацента, семена и перикарп. В пла-
центата се съдържат специфични вещества, които потискат поникването
на семената. При нормални условия всички части на плодника нарастват
равномерно, а плодовете са плътни, с типична за сорта едрина, форма,
оцветяване, плътност и вкус. Масата на плода варира силно. Плодовете с
маса от 25 – 30 до 50 – 60 g са дребни, с маса от 80 до 100 g са средно едри.
а с маса над 100 -120 g – едри, a също и сортове с много едри плодове – над 700-800g.

Повърхността на плодовете бива гладка, по-слабо или по-силно ръ-
беста, а оцветяването варира от интензивно червено до розово и жълто.
Интензивно червено оцветените домати съдържат повече багрилно вещес-
тво ликопин, а жълто-оранжевите – бета-каротин. Напоследък вниманието
е насочено към създаването и внедряването на сортове с по-високи стой-
ности на бета-каротин като Каробета и др. С оглед на пазарния вид на
плодовете и на по-високия процент на използваемост се предпочитат пло-
дове с равномерно оцветяване, без зелен пръстен около дръжката и без
напукване.

При напречен разрез на плода се установява броят на гнездата му,
развитието и оцветяването на плацентата, наличността на кухини и коли-
чеството на семената. Многогнездовите (многокамерните) плодове се
предпочитат поради по-голямата им транспортабилност. Появата на ку-
хини е свързана най-често с нарушаване на хранителния режим или с не-
правилната употреба на растежните регулатори, при което се задържа
нарастването на плацентата, а се стимулира нарастването на перикарпа.

За качеството на доматите от значение е и тяхната консистенция,
съдържанието на сухо вещество, на захари, витамин С и органични кисе-
лини. Висококачествените плодове имат плътна консистенция (без изти-
чане на сок при разрез), сухо вещество над 5 – 6%. високо съдържание на
захари, киселини (съответно 2,5 – 3 % и 0,4 – 0,5 %) и витамин С (20 – 40 тд
%). също и на каротин, витамин Вг и др.

Семе. Семената са плоски, закръглени и слабо заострени от едната
страна. Оцветени са кремаво белезникаво, но се срещат мутантни форми
с по-светли до кафяви семена. Семената са покрити с гъсто разположени
белезникави власинки. Има създадени сортове, чиито семена не са овла-
сени. Това улеснява засяването им. Съществува корелация между едри-
ната на семето и на плода. При селекционираните сортове в един плод се
съдържат около 200 семена. Абсолютната маса на семето е средно около
3 д. Кълняемостта се запазва 4 – 5 години.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Жизнените процеси в доматовите растения, както при всички други
зидове, протичат при определен агроекологичен комплекс. За да се опти-
иизира той и да се получат високи и качествени добиви, трябва да се поз-
нават филогенезата на растенията и придобитите признаци и изисквани-
ята под влияние на селекционния процес.

Изисквания към топлината. Доматите са топлолюбива култура. Спо-
ред В. И. Эдельщтейн (1953) оптимална температура на въздуха за расте-
жа и плододаването им е 22 – 25° С. При температура под 10′ С растежът
спира, а при под 15°С се нарушават цъфтежът и плодообразуването. Рас-
тенията измръзват при -1С, но при закаляването им в разсадна фаза те
понасят успешно краткотрайно понижаване на въздушната температура
до-2, -3°С. Негативно влияят върху растенията и много високите температури                                                 (над 35° С), а също и сухите и топли ветрове през лятото.

Високи са изискванията на доматите и към температурата на поч-
вата. За да се развиват хармонично кореновата система, стъблото и осо-
бено репродуктивните органи, тя трябва да бъде с 2 – Зс С по висока от
температурата на въздуха. Разликата между дневните и нощните темпе-
ратури на въздуха са в граници, не по-големи от 7 – 8°С в полза на дневни-
те. В облачни дни дневните температури са малко по-ниски, отколкото в
слънчеви дни.

Регулирането на температурата с оглед биологичните изисквания
на доматите се осъществява изключително при отглеждането на разсад и
на плододаващи растения в култивационни съоръжения. На открити пло-
щи това се постига ограничено чрез срока на засяване и засаждане, чрез
редовно разрохкване на почвата за засилване акумулирането на топлина
от слънчевото греене и др.

Срещу осланяване и измръзване на растенията се прилага задимя-
ване и фино оросяване, а на малко площи – временно покриване с изола-
ционни материали.

Изисквания към светлината. Доматите са типично светлолюбива
култура. При наличност на останалите фактори за протичане на жизнени-
те процеси фотосинтезата е най-интензивна при 30 000 – 32 000лукса .                                                                Най-ускорено нарастване на вегетативните и репродуктив-
ните органи се наблюдава при по-къс ден. Според Хр. Даскалов (1949) по
отношение на фотопериодизма доматите са култура на късия (12-часов)
ден, но се развиват добре и при по-дълъг (до 14-15 часа).

Светлината е необходима през цялата вегетация на доматите, осо-
бено след поникването и формирането на генеративните органи. Недос-
татъчната светлина през тези фенофази води до изнежване и изтегляне
на разсада, до изресяване на цветовете и недоразвитие на завръзите.

При нашите условия през лятото доматите попадат под влияние на
прекомерна слънчева радиация, която води до прегряването им. Тогава
също се получават смущения в растежа и в плододаването им.

Възможностите за регулирането на светлинния режим са малки. По-
вече този фактор може да се направлява по време на разсадопроизводс-
твото през зимата в култивационните съоръжения чрез поддържане на
покривните плоскости чисти, по-рядка сеитба, пикиране на разсада на по-
големи разстояния, стелажното отглеждане и др. Допълнителното осве-
тяване от 4 – 6 часа при разсадна фаза води до положителен биологичен и
стопански ефект.

При полски условия прегряването на доматите може да се намали
незначително чрез самозасенчването им при по-гъсто отглеждане; чрез
насищане на приземния въздух с повече водни пари с помощта на дъжду-
ване и отглеждане на кулисни растения.

Изисквания към водния режим. Доматите имат големи изисквания
към водния режим, независимо че кореновата им система е сравнително
добре развита. Това се отнася особено при отглеждането им в страни със
сухо и топло лято и често засушаване през пролетта и лятото. У нас ефек-
тивно доматопроизводство може да се осъществи само когато растения-

та се отглеждат при редовно поливане. Редица изследвания показват, че                                                         през периода от засаждането
или поникването на средно ранните домати до плодообразуването опти-
малната предполивна влажност на почвата е около 70 % о ППВ. С навли-
зане на растенията във фаза плодообразуване необходимостта от вода
нараства и почвената влажност трябва да бъде не по-ниска от 80 % от
ППВ. Изследванията върху влиянието на нарушения воден режим чрез
прескачане на една или на повече поливки върху добива и качеството на
доматите разкриват някои възможности за намаляване на напоителната
норма, която обикновено е около 350 м3 вода на декар. Най-подходящо е
да се отнеме поливка преди навлизане на растенията във фаза на цъфтеж
или в края на беритбения период. Нарушаването на равномерното снаб-
дяване на растенията с вода по време на масовия цъфтеж и на беритбите
предизвиква окапване на младите завръзи. Плодовете, навлезли във фаза
на зреене, се напукват и по-силно се повреждат от върхово гниене.

По отношение на относителната влажност на въздуха изискванията
на доматите са по-малки. Установено е, че жизнените процеси и особено
цъфтежът и плодообразуването протичат най-правилно, когато тя е меж-
ду 55 и 70 %. Извън тези граници влажността на въздуха влошава рязко
опрашването и оплождането на цветовете. Прекомерно влажният въздух
е предпоставка за развитието на опасни гъбни болести по доматите

, а сухият – за развитието на акари .

Изследванията върху начините на поливане и направляване на вод-
ния режим на почвата очертават известни предимства на гравитационно-
то, а напоследък и на капковото напояване. За да се постави на строго
научни основи, поливният режим в големите масиви се направлява от еко-
логични компютри, като се използува научна информация за параметри-
те на факторите на околната среда и за биологичните изисквания на до-
матите през отделните фази на тяхното развитие .

Изисквания към почвата. Доматите не са много взискателни към
почвата. При осигуряване на необходимите хранителни вещества и на
необходимата влажност те може да се отглеждат както на леки песъчли-
ви, така и на тежки глинести почви. Най-подходящи за тях обаче са аери-
раните и богати с хумус глинесто-песъчливи почви с плътност 1,2 -1,4 г/
см3 . Леките песъчливи почви, богато наторени с орга-
нични торове са отлични за ранното полско производство, а тежките и
влагоемни – за средно ранното и късното.

Изисквания кьмхранителния режим. От хранителните елементи, ко-
ито растенията извличат от почвата, най-голямо значение имат калият,
азотът и фосфорът .

Доматите се развиват най-добре, когато органичното вещество в
почвата е над 1,5 – 2 %, а реакцията на хранителния разтвор – слабо кисе-
ла (рН 5,6 – 6,6). Добрата запасеност на почвата с фосфор (40 – 60 мг. на
100 г. почва) подобрява формирането на генеративните органи и ускорява
зреенето на плодовете. Азотът в доза 8 -10 мг на 100 г почва е жизнено
необходим за растежните процеси, в т.ч. и за растежа на плодовете, а
калият в доза 30 – 40 мг на 100 г почва е необходим за по-активна фото-
синтеза и формиране на по-плътни плодове, особено през периоди с по-

вече валежи и по-слабо слънчево греене. Калцият е необходим за регули-
ране на pH и спомага за по-интензивното оцветяване на плодовете.

Регулирането на хранителния режим при доматите, както и при ос-
таналите култури става въз основа на данни от агрохимични анализи на
почвени проби. За целта се прилага научнообоснована методика.

Изисквания към предшественика. Доматите имат големи изисква-
ния към предшественика, независимо че притежават значителна самопо-
носимост. На малки площи те може да се отглеждат
години наред на една и съща площ, особено при ежегодна употреба на
оборски тор. При масовото производство с прилагане на промишлени тех-
нологии изборът на предшественик е един от основните моменти. От пред-
шественика се изисква да оставя почвата чиста от патогени и от плевели.
Затова най-подходящи предшественици за доматите са пшеницата, ече-
микът, бобовите и тиквовите култури.

 

 

One thought on “ДОМАТИ-биологични особености и изисквания

  1. Христо Маринов says:

    Благодаря за подробната информация в тая област! Възхитен съм от умението Ви да предоставите на читателите сложните терминологични значения специфични за всяка област от науката,на разбираем език!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *