facebook_pixel

ДОМАТИ-технология на късно полско производство

КЪСНО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО

Значението и районите на разпространение на късното полско про-
изводство на домати у нас са ограничени. То заема по-значителни площи
в Пловдивско, където има натрупан богат производствен опит. Колкото се
отнася до условията за неговото развитие, те са най-благоприятни по Чер-
номорието и в други места с по-продължителна есен и късно падане на
първите слани. Понякога късните домати са компенсираща култура – слу-
жат за получаване на доходи, нереализирани от други култури. Тогава те
се отглеждат не само в очертаните най-благоприятни райони на страна-
Разсадът се отглежда на открита площ на лехи, които се подготвят
на прохладни, но добре огрявани от слънцето места. Най-добре е да се
използуват площи, чисти от плевели и добре запасени с хранителни ве-
щества. При ограничено производство сеитбата се извършва ръчно в лехи,
широки 1 -1,20 м, високи 0,25 см и дълги според нуждите. За получаване

на разсад за засаждане на 1 декар са необходими 20 – 30 г семена. Те се
засяват на 15 – 20 м2 площ при сеитбена норма 1-1,5 г/м2.

Сравнително рядката сеитба е необходима, за да се получи качест-
вен разсад, без той да се пикира.

Разсадопроизводството може да се механизира като след предшес-
твеника (зелен грах, зелен фасул, ранни картофи) площта се дискува на
10 -12 ст дълбочина. След това се оформят високи лехи и върху тях се
засява със сеялка за точна сеитба на 10-12 редови ленти при разстояние
между лентите 50 – 60 см, между редовете 10 см, а в реда 5 – 6 см.

След засяването в лехите се внася хербицидът девринол – по 0,6л на
декар, ако се очаква развитие на плевели. Добре е засетите лехи да се
валират, а ако почвата е суха, да се полее обилно до постигане на 90-100
% влажност в нея. За запазване на по-равномерна почвена влажност през
периода на поникването лехите се мулчират с разложен оборски тор,
торф, хипагро и др.

Подготовката почвата. Най-добри предшественици за късните до-
мати са зеленият грах и зеленият фасул. Опитът на производители в Плов-
дивско показва, че добри предшественици за късните домати са и ранни-
те картофи. Важно изискване е предшественикът да оставя площта чиста
от плевели, а почвата да бъде богата с хранителни вещества, влагоемна и
структурна. Домати може да се отглеждат и след пшеница или ечемик,
които освобождават площта през юни.

Важен момент в подготовката на почвата е осигуряването на опти-
мална влажност – фактор за качествена оран. Затова понякога се налага
преди обработката да се полива с по 40 – 50 м3 вода на декар. Оранта
може да се предшествува от дискуване на 10 -12 см, а след това да се оре
на 20 см, като се предпочита плуг без отметателна дъска. По преценка и
по данни от агрохимичен анализ на почвени проби преди оранта площта
се тори с минерални и с органични торове. Късните домати изискват доб-
ро съчетаване на азотните, фосфорните и калиевите торове. Особено по-
лезен е органичният тор, но когато е добре разложен. Като примерни дози
може да се посочат 20 – 25 кг амониев селитра. 30 – 40 кг суперфосфат и
20 кг калиев сулфат на декар. От оборския тор добре е да се внесат по 5
– 6т на декар, обработката на почвата приключва с фрезуване и оформя-
не на микрорелефа. При по-леки и водопропускливи почви площта се наб-
раздява за браздово отглеждане на домати по схема 80 х 30 ст, а при по-
тежки и влагоемни почви се оформя лехо-браздова повърхност за ленто-
во засаждане по схема 110+ 50×30 см.

Засаждане Добре е засаждането да се извърши в по-прохладни дни
или в късните следобедни часове. Така се избягва завяхването на расте-
нията и се получават по-гарнирани насаждения. Най-подходящото време
за засаждане е първата половина на юли. При много високи температури
и ниска относителна влажност на въздуха засаждането трябва да се пред-
шествува от поливане на подготвената площ (браздите).

Грижи след засаждането. Състоят се главно в поддържане на вод-
ния и на хранителния режим, в окопаване, привързване на растенията за
опорна конструкция, регулиране на растежа им и борба срещу болестите

и неприятелите. Не трябва да се допуска засушаване, като до настъпване
на есента предполивната влажност на почвата трябва да е в граници меж-
ду 75 и 80 % от ППВ. Полива се гравитационно по бразди през интервал от
7 до 10 дни в най-хладните часове на деня. След захлаждане на времето –
през втората половина на септември – поливките са през по-дълъг интер-
вал и с намалени норми (25 – 30 м3 вода на декар). Подхранва се 1 – 2 пъти
изключително с азотен тор, като амониевият сулфат и карбамидът имат
предимство пред амониевата селитра. Дозата е около 20 кг на декар. Най-
добре е торът да се даде по браздите непосредствено след поливането.
На леки и силно водопропускливи почви късните домати се подхранват 2 –
3 пъти с пресен оборски тор, разтворен в поливната вода, като за едно
подхранване се употребяват 1,2 до 1,5т на декар.

Важна грижа за растенията са редовното колтучене и формирането
им. Опитите, изведени от Г. Димитров (1964), показват, че най-подходящо
е късните домати да се формират с 2 стъбла. Това се постига като в зона-
та под първото съцветие се остави добре развито разклонение от цент-
ралното стъбло. Това разклонение се развива успоредно с централното
стъбло и се привързва за опорната конструкция, а останалите се отстра-
няват редовно – още когато са дълги 5 • 6 см. Съществен момент е отстра-
няването на върха на растенията. Най-подходящо е това да се извърши
през първата половина на септември. Тогава се създават условия за фор-
миране на по-едри и по-качествени плодове в съцветията, които обикно-
вено са 3 – 4 на растение. По-късното прилагане на това мероприятие не
дава добри резултати, защото образуваните цветове и млади завръзи
попадат под въздействието на ниски температури и на слани.

През вегетацията доматите се окопават 3 – 4 пъти в междуредията и
в реда, като стъблата леко се загърляг. Окопава се плитко на 5 – 6 ст, за
да се разруши почвената кора и да се намали просъхването. Освен това
се следи за появата на неприятели (листни въшки, акари, белокрилка) и
се води борба срещу тях. Профилактично се пръска или се праши срещу
болести по растенията (картофена мана, брашнеста мана, алтернария и

Беритбата. Започва през първите дни на септември. Масовото плодо-
даване е в края на септември. Много успешна е практиката на някои про-
изводители, които преди осланяването обират добре оформените и типич-
ни за сорта плодове, намиращи се във фаза избистряне, и ги поставят за
доузряване в касетки или в кашони на пласт, не по-дебел от 15 – 20 см, в
помещение с умерена температура (12 -16 С) без пряка светлина и влаж-
ност на въздуха 60 – 70 %. При тези условия доматите постепенно (за 1 –
1,5 месеца, а понякога още по-продължително) узряват и стават годни за
пазара. Изгодата от доузряването е голяма. Това мероприятие служи не
само за увеличаване на добива и на доходите от производството, но има и
важно социално значение, защото допринася за снабдяване на пазара с
пресни плодове до късна есен.

Добиди. При късните домати добивите силно варират. Когато са
само от пряка беритба, те са от 2,5 до 31 от декар. Чрез доузряването се
постига увеличаване на общия добив, който може да достигне 4 – 5т от
декар.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *