ДОМАТИ-технология на ранно полско производство

ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

При ранното, средно ранното и късното полско производство на до-
мати технологията на отглеждане на растенията се отличава по някои съ-
ществени звена и по начина на прилагането им. Това се дължи на агрое-
кологичните условия, при които протича вегетацията, и на различието в
сортовия състав и в предназначението на продукцията.

РАННО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО

Ефективността от ранното полско производство на домати зависи
много от сорта, качеството на разсада и технологичния комплекс, прила-
ган при засаждането и отглеждането на растенията.

Срокът на засяване зависи от възможностите за изнасяне и за за-
саждане на разсада на открита площ. Дългогодишните наблюдения по-
казват, че с оглед доброто прихващане на растенията засаждането тряб-
ва да започне, след като почвената температура на 12 -15 см дълбочина
се позиши трайно над 10^:С. Затова в най-южните райони на страната за-
сяването на доматите се извършва в края на януари, в Централна Южна
България – през първото десетдневие на февруари, а в Северна България
– 7 -10 дни по-късно.

Гъстият разсад се отглежда в култивационни съоръжения с регули-
ран микроклимат, като най-подходящи са застъклените оранжерии. При
липса на застъклени оранжерии се използуват оранжерии, допълнително
покрити с няколко пласта полиетиленово фолио. Може да се използуват и
топли парници, заредени с биотопливо, като по-добре е те да се подгот-
вят вътре в полиетиленови оранжерии.

При производството както на гъст, така и на пикиран разсад се из-
ползува смеска, съставена от разложен оборски тор и почва в съотноше-
ние съответно 2:1 или 1:1. Смеската предварително се обеззаразява с
химични средства или чрез пропарване.

При оранжерийни условия семената се засяват в заредени с посо-
чената смеска щайги, сандъчета или лехи по 3 г/кв.м., като за 1 декар
домати се осигурява 8 – 10 м² гъст разсад. В разсадните предприятия
засяването е автоматично, по 1 семе в предварително оформени торфени
капсули върху стиропорови табли. Оптималната температура за пониква-
нето на разсада е 23 – 25° С. Поддържа се и висока влажност в смеската –
около 90 % от ППВ. След поникването (4 – 5 дни от засяването), на расте-
нията се предоставя целодневно осветление, температурата се понижава
с 4 – 5^: С, намалява се и влажността на смеската. До пикирането на разса-
да се следи за появата на болести и неприятели и се води борба срещу
тях.

Към пикиране се пристъпва, когато растенията достигнат фаза два
листа (кръстосване). При правилен режим на отглеждане гъстият разсад
навлиза в тази фаза 20 – 25 дни след поникването. Пикира се в пластмасо-
ви саксии, кубчета, пластмасови торбички и др., напълнени с торово-поч-
вената смеска. При наличност на торф както при производство на гъст
разсад, така и на пикиран смеската може да се състави от 60 % торф и 40
% агроперлит. Към торфа се прибавя 2 – 3 кг млян варовик на 1 м³, а смес-
ката се обогатява с 0,5 кг амониева селитра на 1 м³ и по-малки количест-

ва торове, съдържащи микроелементи.

Пикирането може да се извърши и в лехи на 10 х 10 ст, подготвени
от торовопочвената смеска върху пластмасово фолио в неотоплявани
пластмасови оранжерии или в полутопли парници. В оранжериите лехите
с пикиран разсад се покриват с пластмасови тунелчета. Разсадът, пики-
ран по този начини, се развива нормално, но вследствие на разкъсване на
кореновата система при изваждането му за засаждане ранозрелостта и
общият добив се понижават чувствително.

Важна грижа за пикирания разсад преди засаждането е закалява-
нето му. В продължение на 2 седмици растенията се отглеждат при по-
ниски температури. При слънчево време те са 12 – 15^СС, а при облачно – с
2 -3^СС по-ниски. Нощната температура се понижава още по-силно, но не
трябва да е по-ниска от 7 – 8° С. По този начин растенията не само се прис-
пособяват към условията, доста сходни с външните, но под влияние на
положителния баланс на фотосинтезата в тях се повишава съдържанието
на сухо вещество, което е основа за повишаване на устойчивостта им на
по-ниски температури. За закаляването на доматовия разсад допринася и

понижената влажност в смеската.

Няколко дни преди засаждането разсадът се пръска профилактично
срещу болести и неприятели. Подходящо е един ден преди изнасянето му
да се полее обилно с чиста вода с температура 8 -12° С с оглед запазване
на кореновата му система при изваждането и засаждането му.

За засаждане на 1 декар са необходими около 4000 пикирани рас-

тения.

Подготовката почвата. За ранно полско производство на домати се
подбират площи, защитени от ветрове, с лека, добре запасена с храни-
телни вещества почва. Независимо че ранните домати имат висока био-
логична самопоносимост, с оглед на по-ефективната
борба срещу плевелите най-подходящи предшественици за тях са пше-
ницата и ечемикът. Подходящи са и всички бобови и тиквови култури. В
зависимост от предшественика след прибирането му площите се диску-
ват. култивират се или се фрезуват на 12 -15 см дълбочина, за да се про-
вокира прорастването на плевелите. Когато плевелите достигнат 12 -15
ст височина, особено многогодишните, почвата се третира с хербицида
раундъп или наса като се спазват инструкциите за употребата му.

През есента преди дълбоката оран площите се торят с фосфорни и
калиеви торове и с органичен тор, като количествата им се определят чрез
агрохимичен анализ на почвени проби. Трябва да се има предвид, че за 1
т. продукция доматите извличат от почвата 3,2 кг азот, 0,9 кг фосфор (Р₂0₅)
и 3,5 кг калий (К О). Те реагират положително на повишено съдържание
на хумус в почвата (2-3 %) и на слабо кисела реакция на почвения разтвор
(рН от 5,6 до 6,5).

Необходимите количества фосфорни, калиеви и органични торове
се заорават с дълбоката оран на 28 – 30 ст дълбочина. Добре е преди
торенето и основната обработка площите да се подравнят

През март почвата се култивира на 18 – 20 ст, а при по-уплътнени
почви се преорава, без да се обръща почвеният пласт. Така се постига
по-добро аериране и затопляне на почвата. Преди засаждането се разх-
върлят примамки срещу неприятелите(коломбо) и се оформя микрорелефът. При
опасност от заплевеляване в почвата се инкорпорира на 10 см дълбочина
агрифлан (0,4 – 0,5 I, разтворени в 80 -100л вода за декар).

При по-леки и водопропускливи почви ранните домати се засаждат
на предварително оформени бразди, а при по-тежки и влагоемни – на ви-
сока равна леха .

Във втория случай лехите се оформят грубо оше през есента с комбини-
ран браздоофрмител БОК-4,8. Те се дооформят през пролетта преди засаждане-
то на доматите с ЛКф-4,8, като едновременно се внасят необходимите хербици-
ди и минерални торове. Когато не е употребен агрифлан, след оформянето на
лехите или браздите за борба срещу плевелите може да се употреби димид в доза
600 – 700 гр на декар, разтворени в 100 I вода. Разтворът от този хербицид се
пръска върху подготвената за засаждане почва.

Засаждане, Разсадът се засажда на полето, когато достигне фаза
цъфтеж на първо съцветие. Той се сортира по дължина и дебелина и се
засажда с разсадосадачни машини. При прерасъл разсад садачните дис-
кове на машините се премахват временно и растенията се засаждат на
двуредни ленти по схема 100 + 60 х 30 35 ст пряко в отворените от боту-
шите бразди. Когато доматите се отглеждат на малки площи, те се засаж-
дат ръчно – редово по схема 80 х 30 ст . Дълбочината на засаждането е 2
– 3 см над кореновата шийка. Веднага след засаждането растенията се
поливат ръчно по гнезда с леко затоплена вода по 2 – 3л на растение.

Грижи след засаждането. Състоят се в обработката на почвата,
прикрепване на растенията към опорна конструкция, подхранване, борба
срещу плевелите, болестите и неприятелите и др. Обработката на почва-
та започва, след като растенията дадат признаци на прихващане. Първо-
то окопаване се прави на дълбочина 10 -12 см за да се засили акумулаци-
ята на топлина от слънчевото греене. След това се окопава още 2 – 3 пъти,
най-често след дъжд или след поливане, на по-малка дълбочина – 7-8 см ,
за борба срещу плевелите и за разрушаване на почвените капиляри, кои-
то водят до по-интензивно изпаряване.

За да се механизира окопаването, полувисоките сортове се отг-
леждат на телена конструкция, висока 55 – 60 см, а високостъблените се
закрепват на висока (1,80 – 2,00 м) опорна конструкция или на дървени
колове.

През май започват редовните поливки. До първата беритба почве-
ната влажност се поддържа 60 – 65% от ППВ, а след това – 80 – 90 % от ППВ.

По възможност влажността на почвата трябва да се поддържа със
съвременни средства. Най-добре е ранните домати да се поливат капко-
во.

Подхранването на растенията е двукратно или трикратно. Използу-
ва се изключително азотен тор (амониева селитра). На фона на внесените
фосфорни, калиеви и органични торове дозата на амониевата селитра при
подхранването е около 20 кг на декар за всяко подхранване. Торът може

да се даде в разтворено състояние с поливната вода или в сухо състоя-
ние, като се разпръсква върху полетите бразди

Последното подхранване, в т.ч. и подхранването с размит във вода-
та пресен оборски тор, трябва да приключи до началото на узряването на
първите плодове. По този начин се получават плодове с по-малко съдър-
жание на нитрати, чиито норма у нас е 150 mg в 1 kg све-
жи плодове.

Ранните домати се отглеждат едностъблено, с редовно отстранява-
не на разклоненията на стъблото (колтучене). Върхът на растенията също
се отстранява, но 55-60 дни преди края на беритбата. Например в по-топ-
лите микрорайони, където беритбата приключва в средата на юли, върхът
на растенията се премахва в края на май. Това става, като над съцветие
във фаза начало на цъфтеж се оставят 2 – 3 листа и се отстранява вегета-
ционния връх. С оставянето на 2 – 3 листа се осигурява повече асимилира-
ща повърхност и предпазване на плодовете от слънчев пригор.

През цялата вегетация се води борба срещу болестите (гъбни, ви-
русни, бактерийни) и неприятелите (белокрилка, акари, листни въшки).
Срещу плевелите при големи площи се пръска със зенкор – 50 g на декар,
разтворен в 100 I вода.

Беритба – Тя започва през второто десетдневие на юни. Когато пло-
довете са предназначени за износ, те се берат бледо или по-силно розово
оцветени. Тогава се бере почти всеки ден, като се обират и нестандартни-
те плодове. Първичното сортиране се извършва по време на беритбата.
Не се допуска беритба на влажни плодове. Бере се в кофи, от които дома-
тите се изсипват в касетки или кашони, без да се допуска набиването им.
Те се натоварват на ремаркета и се извозват до съответния районен ма-
нипулационен пункт. Там се сортират окончателно по размери, маса и
цвят.

Добиви. Те варират според сорта и технологията на отглеждане. При
нискостъблените сортове беритбата приключва по-рано и добивът е око-
ло 5т на декар.