СРЕДНО РАННО И РАННО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО
За да се удължи реколтирането, се прилага отглеждане на растени-
ята чрез директна сеитба (безразсадоио) и чрез разсад. В световното про-
изводство общата тенденция е за увеличаване на безразсадовото отглеж-
дане. У нас засега то заема около 50 % от площта на средно ранното пол-
ско производство.
Отглеждане чрез директна сеитба (безоазсадово). Изборът на пред-
шественик, почвеният тип и предсеитбената подготовка на почвата имат
изключително важно значение.
Най-подходящи предшественици са пшеницата и ечемикът, отглеж-
дани на плодородни, влагоемни почви. Те оставят почвата сравнително
чиста от плевели и я освобождават рано. което е предпоставка за своев-
ременното й подравняване, торене и профилиране. Подходящи предшес-
твеници са и зеленчуковите култури от сем. Бобови и сем. Тиквови.
Освободената от предшественика площ се дискува на 12 -14 см дъл-
бочина. След това се подравнява с дългобазисен подравнител. През
есента почвата се разрохква на дълбсчина 40 – 50 см. След това се обра-
ботва с обръщателен плуг на около 30 ст дълбочина. Оформят се грубо
високи лехи . Браздите са широки 60 – 70 см и дълбоки около 25 см, а
разстоянието между тях е 160см. Браздите се правят напречно на посоката
на последната обработка на почвата.
С основната обработка се внасят 1/2 от фосфорните и калиевите
торове в количества съобразно данните от предварително извършен аг-
рохимичен анализ на почвени проби. През март лехите се дооформят като
се брануват със зъбна брана на дълбочина 10 см . Тогава се вна-
ся останалото количество фосфорен и калиев тор на дълбочина 10-15 см.
Преди сеитбата се тори и с азотен тор, като се внася 1/2 от определеното
чрез анализ количество.
Борбата срещу плевелите започва още след прибирането на пред-
шественика. Прораслите до 10 -15 ст плевели се пръскат с раундъп – 0,7
– 0,81 на декар срещу балура или 1,0 -1,21 на декар срещу поветицата и
паламидата . Преди сеитбата се пръска с 0,4 – 0,5 л на декар девринол, като се препаратът се инкорпорира на 4 – 5 см дълбочина в лехите.
Доматите могат да се отглеждат и на равна повърхност, без предва-
рително оформяне на лехи. Това обаче затруднява хода на работните ма-
шини през вегетацията, влошава въздушно-газовия режим в почвата и
провокира появата на повече болести по растенията.
За сеитба се използуват обезвласени семена, които се сеят със
сеялка за точна сеитба при норма 100 г семена на декар по
схема 120+40×20-25 ст с 4 – 5 семена в гнездо на дълбочина 3 – 4 см .
За да се удължи срокът на беритбата, при големите масиви се сее
етапно през 10 -15 дни. Първата сеитба е в края на март, а последната –
към 20 – 25 април. Преди да поникнат доматите площта се третира с хер-
бицида девринол в доза 200 г на декар и зенкор в доза 25 – 30 гр на декар.
При суха почва посевът се валира непосредствено след сеитбата.
При засушаване се провеждат поливки за поникване. Това може да
стана чрез пускане на вода по браздите и напояване на лехите. По този
начин обаче се изразходват много вода – 40 – 50 м3 на декар. По-подходя-
що е поливките за поникване да стават чрез периодично оросяване с дъж-
довална инсталация с поливна норма 5 -10 м3 вода на декар.
След поникването на доматите много важна грижа е борбата срещу
плевелите. Те се унищожават чрез окопавано – 3 – 4 пъти, като в междуре-
дията е механизирано, а между растенията в реда – ръчно. Пръска се и с
хербицида зенкор, когато растенията образуват 5 – 6 листа или са във фаза цъфтеж на първо съцветие. Дозата на хербицида е 60 – 80 гр на де-
кар. За борба срещу по-късно прораслите плевели се пръска с фузилат –
180 г на декар, разтворени в 100л вода. Срещу балура и троскота се пръс-
ка с хербицида набу в доза 0,4 I на декар.
Растенията се подхранват с азотен тор, който се внася едновремен-
но с окопаването в доза 25-30 кд на декар на 12-15 см отстрани
на растенията. Подхранването трябва да се извърши не по-късно от 15 –
20 юни, защото по-късното подхранване засилва растежните процеси и
забавя узряването на плодовете. Такива посеви не са подходящи за при-
биране в кратък срок, особено за еднократно прибиране с доматоком-
байн.
Води се борба срещу болестите и неприятелите. Провеждат се про-
филактични пръскания с 0,4 % купроцин за предпазване на доматите от
гъбни болести, като се започва още от фаза втори лист. При условия за
развитие на картофена мана растенията се пръскат с 1 %-ов бордолезов
разтвор.
Когато стъблата на растенията започнат да полягат върху лехите,
извършват се няколко пръскания с 1 %-ов бордолезов разтвор за пълно
обливане на стъблата и на терена под тях. Когато плодовете започнат да
се избистрят, доматите се пръскат с ридомил – 0,25 % и веро – 0,05 % Около 10
дни по-късно отново се пръска със сместа, като вместо ридомил се включ-
ва купроцин – 0,4 %. По този начин листата се предпазват от алтернария и
от картофена мана, а плодовете – от загниване.
В началните фази на растеж и развитие доматите се нападат от по-
пово прасе и от телени червеи, а по-късно – от листни въшки, белокрилка,
акари, трипсове и др. Срещу тях се пръска с Би-58, нуреле Д, агрия,
децис и други препарати, като се спазват съответните инструкции за упо-
требата им.
Важно звено от технологията на отглеждане на безразсадовите до-
мати е поддържането на водния режим. След като растенията поникнат,
до образуване на първите цветове се поддържа умерена влажност (70 – 75
% от ППВ). Когато плодовете нарастват интензивно и съзряват, провежда
се редовно поливане и влажността на почвата се поддържа около 80 % от
ППВ. Броят на поливките е 6 – 8, а интервалът между тях около 10 дни.
Поливната норма е висока – до 60 м3 вода на декар. Най-добре е да се
полива гравитачно по бразди, без да се заливат лехите и стъблата на рас-
тенията. Когато плодовете се прибират еднократно поливките се прекра-
тяват при узряване на около 40 % от плодовете.
Отглеждане чрез разсад. Най-подходящо е разсадът за средно ран-
ното полско производство на домати да се отглежда в неотопляеми поли-
етиленови оранжерии. Когато това производство ще заеме по-големи пло-
щи, около 1/4 от разсада се отглежда в полиетиленови тунели, за да се
осигури качествен, непрерасъл разсад за последните срокове на засаж-
дане.
Оранжериите се покриват с фолиото около 10 дни преди сеитбата,
за да се затопли и просуши почвата в тях.
През есента почвата се обработва на дълбочина 30 – 35 см и при
необходимост се обеззаразява с препарат.
Засяването започва от началото на март при сеитбена норма 2 г/
м2 и 20 м2 разсадна площ за 1 декар домати. При голямо производство за
ритмичност в провеждането на отделните мероприятия, в т.ч. и на приби-
рането. сеитбата се извършва етапно с интервали от 10 до 15 дни.
В оранжериите засетите лехи се покриват с вътрешни тунелчета.
За борба срещу плевелите се използува хербицидът девринол. От него се
внася 0,5 кг на декар преди засяването и 0,2 кг на декар след покриване-
то на семената с торово-почвена смеска. Разсадът се предпазва от бо-
лести и неприятели, като се пръска профилактично. Препаратите и работ-
ните разтвори са същите както при безразсадовото производство.
Засаждането се извършва през първата половина на май. Използу-
ва се разсадосадачната машина. Веднага след машината минават работници, които ръчно
попълват пропуснатите от нея места.
По-късно с встъпване на растенията в цъфтеж грижите за тях са
същите както при безразсадовото отглеждане.
Беритба. Независимо как се отглеждат доматите – безразсадово или
чрез разсад – прибирането на плодовете може да стане ръчно или машин-
но с доматокомбайн. Ръчно набраните домати са предназначени главно
за консумация в прясно състояние.
Ръчното прибиране на доматите се провежда 3 – 4 пъти с интервал
между отделните беритби от 10 -15 дни според сорта и условията за узря-
ване на плодовете. Първата беритба при отглежданите чрез разсад дома-
ти е около 20 юли, а последната през октомври. Когато отглеждането е
безразсадово, беритбата започва 15-20 дни по-късно.
Механизираното прибиране се извършва еднократно. То се прила-
га само при сортове, подходящи за такова прибиране.